145 години от Руско-турската война – боевете на Шипка през ноември
Шипка, 15 (27) ноември. … Тук единствено закалените бойци от 8-и армейски корпус могат относително сполучливо да се борят с естествените стихии.
Досега снегът се задържаше единствено по височините, които стартират от по този начин наречената тук „ Брянска къщурка ”. От 14 (26) ноември планината се покри със сняг, който стига съвсем до подножието й. Трето денонощие продължава ужасното време. Вали сняг и по-късно дъжд във тип на ледени зрънца, съпроводени от мощен мраз и мразовит вятър, който от време на време се трансформира в същински вихър. Тук-там стърчат палатки, най-вече конусообразни, които ние получихме в обилие от турците, които избягаха от прохода. Те са покрити с дебела ледена кора и съставляват някакви фантастични фигури. Това е единият тип на нашите жилища.
Листата на дърветата от дълго време са окапали, а планинските скатове, по които се белееха голям брой палатки, пръснати на групи, бяха придобили много тъмен тип до рухването на снега. Там, където се намираше лагерът, израстна нещо сходно на гробище, защото всяка палатка бе сменена със землянка, чийто външен тип припомня на гроб. Много недопечен и неприветлив е животът на шипченския гарнизон. Но по тази причина пък е жизнен духът на бойците в отряда. Всички привикнаха с ситуацията си като виждат измежду тях да се намира техният прочут пълководец военачалник Радецки, който живее на хълма в барака, сходна на юрта. Климатичните условия утежняват нашето състояние, което някогашните бранители на Севастопол считат, че не е по-леко от това, което са претърпели в Севастопол. Нравственото положение на бойците е добро…
Що се отнася до турците, то след 5 (17) септември те единствено веднъж се пробваха да ни безпокоят – на 30 октомври (12 ноември). Тази офанзива се оказа неблагополучна за тях и едва-що излезли от окопите си, те бяха принудени да се върнат назад...
На турците не помогнаха и докараните оръдия с диаметър 12 фунта и мортирите от пет пуда, а наподобява, има и с по-големи калибри. Но тези големокалибрени оръдия не нанасят обилни вреди, мака че нощно време постоянно ни обстрелват. Изглежда, че на Шипка са останали в този момент малко низами, най-вече инструктори за образование на новопристигащите елементи, които се състоят от дезорганизирани табори мустафъзи и араби. Това се удостоверява от показанията на бегълците, които идват при нас, подгонени от студа и глада. Куршумите, които изваждат в последно време при интервенции, също не са “Пибоди-Мартини ”, а шмайдеровски – пушки, които постоянната турска армия не има.
В този къс преглед не мога да не загатна участта на животните, които са принудени непрекъснато да карат тежък товар в планината при нищожен фураж. Когато се придвижват денкове със самар, животното върви по какъв начин да е, само че с каруците е мъчно. Впрягат се нормално коне, волове, биволи и макар ужасните крясъци на коларите, доста постоянно всичко остава неефикасно. Работата свършва с това, че животните се разпрягат и цяла рота бойци благодарение на песента “Дубинушка ” понасят своята ротна талига през ужасната тиня, ямите и оголените скали и едвам я изкачват на върха, на по този начин нареченото шосе.
Пощата, която ни носят, е единственото ни успокоение и забавление, само че в последно време идва доста нередовно. Вместо два пъти в седмицата получаваме поща единствено веднъж, а от време на време и през две седмици...
Източник:
Е. Карпов, Новое время, бр. 634, 2 (14). XII., Репортажи за Освободителната война 1877 – 1878
Досега снегът се задържаше единствено по височините, които стартират от по този начин наречената тук „ Брянска къщурка ”. От 14 (26) ноември планината се покри със сняг, който стига съвсем до подножието й. Трето денонощие продължава ужасното време. Вали сняг и по-късно дъжд във тип на ледени зрънца, съпроводени от мощен мраз и мразовит вятър, който от време на време се трансформира в същински вихър. Тук-там стърчат палатки, най-вече конусообразни, които ние получихме в обилие от турците, които избягаха от прохода. Те са покрити с дебела ледена кора и съставляват някакви фантастични фигури. Това е единият тип на нашите жилища.
Листата на дърветата от дълго време са окапали, а планинските скатове, по които се белееха голям брой палатки, пръснати на групи, бяха придобили много тъмен тип до рухването на снега. Там, където се намираше лагерът, израстна нещо сходно на гробище, защото всяка палатка бе сменена със землянка, чийто външен тип припомня на гроб. Много недопечен и неприветлив е животът на шипченския гарнизон. Но по тази причина пък е жизнен духът на бойците в отряда. Всички привикнаха с ситуацията си като виждат измежду тях да се намира техният прочут пълководец военачалник Радецки, който живее на хълма в барака, сходна на юрта. Климатичните условия утежняват нашето състояние, което някогашните бранители на Севастопол считат, че не е по-леко от това, което са претърпели в Севастопол. Нравственото положение на бойците е добро…
Що се отнася до турците, то след 5 (17) септември те единствено веднъж се пробваха да ни безпокоят – на 30 октомври (12 ноември). Тази офанзива се оказа неблагополучна за тях и едва-що излезли от окопите си, те бяха принудени да се върнат назад...
На турците не помогнаха и докараните оръдия с диаметър 12 фунта и мортирите от пет пуда, а наподобява, има и с по-големи калибри. Но тези големокалибрени оръдия не нанасят обилни вреди, мака че нощно време постоянно ни обстрелват. Изглежда, че на Шипка са останали в този момент малко низами, най-вече инструктори за образование на новопристигащите елементи, които се състоят от дезорганизирани табори мустафъзи и араби. Това се удостоверява от показанията на бегълците, които идват при нас, подгонени от студа и глада. Куршумите, които изваждат в последно време при интервенции, също не са “Пибоди-Мартини ”, а шмайдеровски – пушки, които постоянната турска армия не има.
В този къс преглед не мога да не загатна участта на животните, които са принудени непрекъснато да карат тежък товар в планината при нищожен фураж. Когато се придвижват денкове със самар, животното върви по какъв начин да е, само че с каруците е мъчно. Впрягат се нормално коне, волове, биволи и макар ужасните крясъци на коларите, доста постоянно всичко остава неефикасно. Работата свършва с това, че животните се разпрягат и цяла рота бойци благодарение на песента “Дубинушка ” понасят своята ротна талига през ужасната тиня, ямите и оголените скали и едвам я изкачват на върха, на по този начин нареченото шосе.
Пощата, която ни носят, е единственото ни успокоение и забавление, само че в последно време идва доста нередовно. Вместо два пъти в седмицата получаваме поща единствено веднъж, а от време на време и през две седмици...
Източник:
Е. Карпов, Новое время, бр. 634, 2 (14). XII., Репортажи за Освободителната война 1877 – 1878
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ